Този материал е подготвен от г-жа Марта Джалева: (свали като PDF)

Интерпретативно съчинение

 

Интерпретацията е писмен аргументативен текст, в който пишещият има възможност да изложи своето мнение по зададен проблем, свързан с неговия житейски опит или заложен в художествено произведение. Както показва наименованието на жанра, в него на преден план са разсъжденията. Но това не означава, че в текста не трябва да бъдат включени описания или повествования, но тези типове текст играят второстепенна роля – те само подкрепят разсъжденията.

Съчинението  дава възможност тези два аспекта да се съчетаят и вие, изхождайки от своя жизнен и читателски опит, да разкриете своите виждания за някои от основните послания на изучаваните литературни произведения. Така младите хора усвояват по естествен път културния опит на своя народ и изработват своя задълбочена гледна точка към съвременните проблеми.

Разсъжденията в този тип съчинение трябва да бъдат строго обмислени. Способността да се разсъждава в писмена или устна форма означава да се създаде ясен, точен и свързан текст, който може да бъде разбран еднозначно. И най-оригиналните и задълбочени разсъждения, ако са изложени хаотично, не могат да достигнат до слушателя или читателя. Този проблем е в основата на обучението по литература, което цели не само усвояването на научни знания, но и тяхното използване в житейската практика, а също и развитие на мисленето на ученика, на неговата способност да излага мнението си в текст, който да звучи логично и убедително.

Такъв тип съчинение може да бъде успешно създадено вследствие на натрупани читателски впечатления от литературната творба, чрез наблюдение и разсъждение върху нейните елементи. Умението за написване на интерпретацията се изгражда с помощта на системни упражнения за изразяване на мислите в логичен, ясен и верен текст.

 

 

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА АНАЛИЗА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ТВОРБА

 

  1. ТЕМА И КОНФЛИКТИ:

Отговор на въпросите:

  • За какво се говори в творбата?
  • Какви противоречия/конфликти/ съществуват между героите.
  • Какви противоречия между ценностните системи се наблюдават в постъпките/чувствата/ на героите?
  1. ОСНОВНА ИЗКАЗНА ФОРМА:

Какво е основното речево действие, залегнало в основата на творбата? /Възможни отговори: разказване, описание, повествование, спор, изповед, молитва, разговор, въображаем разговор, размишление и др/

  1. МОДЕЛ НА ОБЩУВАНЕ:

Кой говори?

На кого говори?

Извънтекстови структури /заглавие, епиграф, посвещение/

Анализ на изразните средства / композиционни особености, тропи и фигури на речта/

  1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗОБРАЗЕНИЯ СВЯТ:

Време

Място

Характеристика на героите – мотивация, пътища за изграждане на образ на литературен герой

  1. МОДЕЛИ ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ:

Отношение на автора към героя

Отношение на читателя към героя /Възможни отговори: подражава му, поставя се на негово място, симпатизира му, иронизира го, разсъждава над постъпките му, проверява себе си в ситуацията на героя/

  1. МЯСТО НА ТВОРБАТА В ЦЯЛОСТНОТО ТВОРЧЕСТВО НА АВТОРА И В КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ

Въздействието, което оказва на отделния читател и на обществото като цяло.

 

Структура на коментара

 

Композицията на интерпретацията е сравнително свободна, но в нея трябва да се откроят ясно няколко структурни елемента.

1) Увод: Изискването писмената работа да започва с ясно откроена уводна част не е задължително, но уводът помага и на пишещия, и на читателя да осъществят логическа връзка между поставения проблем и тезата. Въведението разкрива как вие свързвате поставения в заглавието проблем с посланията на литературната творба, както и със своя житейски и читателски опит.

Какъв трябва да бъде уводът?

  • той трябва да е свързан с ключовите думи от поставената задача
  • да е кратък и стегнат
  • да въвежда името на автора, жанра на литературната творба и името на творбата
  • може да свързва поставения проблем с неговото традиционно тълкуване или със съвременното му звучене от гледна точка на общите внушения на творбата
  • не трябва да повтаря шаблонни истини, които нямат връзка с поставения проблем.

2) Теза: В писмената работа по поставения проблем трябва да има ясно изразена теза. По-прегледно и по-естествено е, когато тезата е разположена в началото на текста – след увода, ако сте написали такъв. Тази част трябва точно и ясно да изразява вашето мнение по поставения проблем. Тезата играе основна роля в писмения текст, защото въз основа на нея се подбират аргументите и се изгражда изложението. Следователно твърдението, изразено в тезата, определя структурата и съдържанието на останала част от текста.

Каква трябва да бъде тезата?

а) Тя трябва да бъде целенасочена, да изразява вашето мнение именно по поставения проблем. За да постигнете това, е необходимо да анализирате задълбочено заглавието, като зададете въпроси към ключовите думи в него.

б) След като си отговорите на въпросите към ключовите думи в заглавието (добре е да запишете своите отговори), можете да пристъпите към съставяне на твърдението (тезата) по темата.

в) Тезата трябва да съответства на фактите от творбата, но може и да включва вашата лична преценка за общочовешките измерения на проблема.

г) Тезата трябва да включва само най-важното от мнението на пишещия, т.е да бъде точна, стегната и ясна.

В твърдението (тезата) не трябва да бъдат включвани допълнителни, излишни подробности, които да разводняват мисълта. Затова трябва да се избягват цитати, преразкази на текста и позоваване на факти, които не са предмет на художествения текст. Ако съчинението започва с теза, началото трябва да е премислено и да не се нуждае от допълнителни разяснения.

д) Твърденията в тезата трябва да бъдат свързани смислово, за да бъде тя точна и ясна.

ИЗВОД: Тезата като част от писменото съчинение играе голяма роля за оформяне на крайната му оценка, тъй като чрез нея се разкрива равнището на разбиране на литературната творба.

3) Изложение: Тезата трябва да бъде аргументирана, защитена с избрани от творбата художествени факти, като в отделните абзаци на съчинението се оформят ясно различни подтези.

а) Необходимо е тезата да се разчлени на отделни подтези, всяка от които се записва като отделна точка в плана на изложението.

б) Изложението се разделя на няколко абзаца в зависимост от поставената тема, броя на подтезите и обхвата на аргументите, които смятате да приведете в потвърждение на тезата.

в) Всеки абзац трябва още в първото изречение да насочва към конкретната подтеза, да бъде свързан споставения проблем и да защитава обща теза.

г) Същинската част на абзаца трябва да съдържа аргументи от художествения текст, които доказват правотата на твърдението в първото изречение на абзаца и заедно с това – на общата теза на съчинението.

е) В абзаците могат да се използват афоризми и крилати фрази от културната традиция, но осмислени като част от аргументацията.

ж) За да се постигне убедителност в изложението, е необходимо да се наблюдават и художествените средства, с които писателят постига образността та текста.

з) Абзацът трябва да завършва с извод по поставената тема, за да звучи като завършена цялост.

Той трябва да изглежда по следния начин:

  • първо изречение – да посочва темата на абзаца и връзката й със заглавието на съчинението разсъждение
  • второ изречение…
  • трето изречение и т.н. – целенасочени разсъждения, подкрепени с примери от художествения текст и с анализ на художествената образност
  • последно изречение – извод от разсъжденията по поставената тема.

ИЗВОД: Правилното оформяне на абзаците е много важно. Ако покажете умение да изграждате логически връзки между изреченията и абзаците, вашата изпитна работа без съмнение ще бъде оценена високо.

4) Заключение: Това е последната структурна част на съчинението и трябва да бъде оформена така, че да създаде впечатление за завършеност на текста и още веднъж да изрази личната позиция на пишещия.

а) Заключението може да представлява обобщение на изводите, до които сте стигнали в предните части на съчинението.

б) В тази част от текста може да се свърже поставената тема с внушенията на цялата творба или вниманието да се насочи към актуалното звучене на проблема, заложен в темата.

 

  1. Работа върху проблема и съставяне на теза

а) Задайте си най-напред следните въпроси: към кои страни от нашето ежедневие, от живота на обществото, от развитието на човека; към какво от преживяното и прочетеното; към какво от общоприетата трактовка на литературния материал ви насочва поставения проблем.

б) Определете ключовите думи в заглавието и запишете подходящи синоними към тях – така ще си изяснявате съдържание на ключовите думи и същевременно ще си съставите синонимен речник, с помощта на който по-нататък ще избегнете повторенията в своя текст.

в) Припомнете си какви са вашите конкретни знания по определената тема, защото често срещана грешка е учениците да пишат за всичко, което знаят за даденото произведение. Запишете си в свободен списък всички ваши хрумвания, после ги съпоставете с анализа на ключовите думи. Така ще можете да подберете онези идеи, за които сте уверени, че са най-подходящи и важни.

г) Въз основа на подбраните идеи изработете вашата теза, която трябва:

  • да изяснява поставения проблем
  • да не противоречи на смисъла на художествения текст
  • да изразява вашето лично мнение

Гледайте на първата теза, която съставите, като на един работен вариант, който може да бъде променян. Написването на аргументативен текст е сложен процес и вие не бива да се безпокоите, ако в хода на работата се наложи да преработите, дори да промените своята първоначална теза. Дори да се наложи да преминете през няколко варианта, не приемайте това за слабост. Защо? Защото след като се спрете на един по-добър и по-подходящ окончателен вид на тезата, вие ще можете да я защитите по-успешно, като обмислите по-задълбочено поставения проблем и изработите вярно и логично изложение.

Въз основа на предварителната си работа до този момент вие сте уточнили целта на съчинението, изяснили сте си с каква информация трябва да разполагате, а вероятно и какви са слабите места във вашата подготовка.

 

  1. Планиране на изложението

Този етап от работата е особено важен, защото без да обмислите предварително обема на съчинението, логиката на изложението, съотношението между отделните части и връзката на разсъжденията по темата с данните от литературната творба, ще ви бъде трудно да съчините логичен и ясен текст. Необходимо е да овладеете умението да създавате разширен план , по който после да съставите текст.

а) Подберете най-напред аргументи от художествения текст, които подкрепят вашата теза. Ако не можете да намерите такива аргументи, твърдението (тезата), както видяхме, трябва да се промени. Запомнете, че теза без убедителни аргументи няма стойност. Към аргументите трябва да бъдат обмислени и елементи от формата на литературната творба, които да потвърждават правилността на тезата.

.

б) Аргументите могат да бъдат почерпени и от вашия читателски опит, от вашите представи за морала в човешкото общество. Това ще направи съчинението по-увлекателно, но тези аргументи не трябва да изместват напълно примерите от художествената творба, върху която е поставен проблемът, а да се свързват в една органична цялост с останалия текст.

в) Подбраните аргументи трябва да бъдат подредени в ясна схема:

ЛИС
Всяка от микротезите трябва да бъде аргументирана в отделен абзац.

 

г) Старайте се да пишете за някого, т.е. вашата речева стратегия да бъде да покажете на другите достойнствата на вашето мислене. Затова  текстът трябва внимателно да се редактира. Този етап от работата върху съчинението е толкова важен, колкото и предходните етапи. Ако не поправите текста си, има опасност част от труда ви да се обезсмисли.

При редакцията трябва да обърнете особено внимание на граматическата и смисловата свързаност между изреченията. Добре е да подчертаете повторенията и от предварително направения синонимен речник да подберете подходящи заместители на повторените думи или изрази.

Важно е също така да избягвате многословието, което често се получава  като резултат от неизясняване предварително какво точно ще се твърди.

Добра идея е вие самите да направите опис на грешките, които най-често допускате, и да търсите в писмената си работа именно тези грешки, като използвате правилата за проверка.

 

  1. Критерии за оценка

1) Писмената работа се оценява на първо място по това дали отговаря на особеностите  аргументативния текст:

2) Голямо значение за оценката играе и композицията на текста. Трябва ясно да бъдат разграничени:

  • уводна част (която не е задължителна)
  • теза
  • изложение – всяка микротеза в изложението се оформя в отделен абзац
  • заключителна част.

Трябва да има ясна логическа връзка между увода и тезата; тезата и всяка една от подтезите; между изреченията в подтезите; между отделните подтези; между тезата, подтезите и заключението.

Отделните смислови части трябва да бъдат пропорционални по обем, така че текстът да изглежда примерно по следния начин:

 

Увод: ………………………………………………

………………………………………………………..

Теза: ………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

Изложение:

Първа микротеза: …………………………….

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

Втора микротеза: …………………………….

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

Трета микротеза: ……………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

(следват толкова микротези, колкото определя тезата)

Заключение: ……………………………………

………………………………………………………..

 

ИЗВОД: Правилното оформяне на писмената работа улеснява нейното разбиране, указва къде започва новата смислова цялост и същевременно разкрива умението да се използва уместно абзац. Без ясното оформяне и разграничаване на тези части, не можете да разчитате да получите висока оценка.

 

3) Важна роля при оценяването играе езиковото оформяне на вашето съчинение.

а) писмената работа трябва да е издържана в сегашно историческо време;

б) за груби грешки се приемат пропускането на букви и ненужното вмъкване на букви; замяната на буквите за едни гласни звукове с тези за други гласни звукове; замяната на звучни съгласни с беззвучни и обратно. Основната причина за тези грешки е непознаването на фонетичния и морфологичния строеж на думата.

в) Често срещани са пунктуационните грешки – пропускане или неправилно поставяне на препинателни знаци в края на изречението; изпускане на запетайки при обособени и вметнати части; изпускане на запетайки, отделящи подчинено изречение. Пропускат се и двоеточието и кавичките при цитиране.

г) Не трябва да допускате и синтактични грешки – неправилно поставяне на пълния член; неправилно разместване на думите в изречението; несъгласуване на думите в изречението.

д) Трябва да внимавате да не допускате и лексикални грешки – неправилно използване на синоними; паронимия; неправилна замяна на предлози.

е) Много често в писмените работи се срещат стилистични грешки – повторения; двусмислици, неправилно свързване на родови и видови понятия; използване на думи и изрази от разговорния стил, на шаблонни изрази; на паразитни думи и изрази.

 

4) Фактологическите грешки се смятат за грубо нарушаване на правилността на текста. Това са случаите на променяне на художествените факти или вмъкване на такива, които не присъстват в художествения текст.

Всички тези изисквания определят какви качества трябва да притежава писмената ви работа, за да получи висока оценка.