Тук можете да свалите таблицата като PDF за разпечатване.

Период Време Критерии за ценност Идеи
Ренесанс 

 %d0%b1%d0%be%d0%ba%d0%b0%d1%87%d0%be

Бокачо

XIV в. – XVI в.  „Човек е мярка за всички неща“ – тоест, човекът сам определя своите ценности според личните си качества при изграждане на индивидуалната си съдба за сметка на наложените съсловни и религиозни правила. Хуманизъм – уважение и преклонение пред всеки един човек;Човекът е свободен да направи от себе си това, което той сам поиска;

Силно развит интерес към цялостния сетивен свят – тялото, чувствата, страстите, морала и ценностите;

Ренесансът е завръщането на изкуството към бъдещето – засилен интерес към Античността.

 

Рационализъм> Kласицизъм

 %d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80

Молиер

 

> Просвещение

 %d0%b4%d0%b5%d1%84%d0%be

Дефо

XVII в. – XVIII в. Рационално мислещият човек изгражда своите ценности на базата на:>   Класицизъм:

·         Разум – който овладява страстите толерантност;

·         Стремеж към обществен и парламентарен сговор;

·         Култ към древната античност и строго спазване на поетическите и реторически правила;

 

>   Просвещение:

·         Познание чрез опит;

·         Цивилизаторски подход;

·         Човешки качества като трудолюбие, разум, способност за изграждане на съдбата със собствени усилия

·         Самостоятелното мислене

·         Самоиздигналият се човек, който дори и на постинен остров ще съумее да съхрани живота си и даже да организира общество;

Ренесансовата представа за свободно образоващ и изграждащ се индивид започва да изживява своя упадък като неадекватна на историческата логика.Появява се идеята, че човекът принадлежи към гражданската йерархия и носи отговорност като част от новара, организираща живота му, система.

Стремеж на просветителите чрез всеобщо образование да реформират света.

Обществено осъзнаване, че натрупването на земен опит и познание изисква мисловен градеж.

Хуманистичният разум превръща природното същество човек в цивилизован поданик на своята държава.

Литературата запазва и пренася обществения опит.

Модерни времена > Романтизъм

 %d0%b4%d1%8e%d0%bc%d0%b0

Дюма

 

> Реализъм

 %d0%b3%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%bb

Гогол

 

> Модернизъм

 %d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%bb%d0%b5%d0%bd

Верлен

XIX в. –XX в. През романтизма: Желанието за емарципиране на индивида определят индивидуалната свобода като основна ценност.

 

През реализма: Ценно е обективното представяне и задълбочено анализиране на човека и обществото – такива, каквито наистина са те, като в огледало.

През модернизма: Ценно е това, което отрича традицията и ретроградното изкуство по манифестен начин.

Идея на романтизма: „Изключителни герои в изключителни обстоятелства“; Единствено въображението може да види истината за света, скрита зад видимата действителност. Отделната личност е цялостен и органичен свят, чиято оригиналност само се погубва от наложените обществени ограничения.

 

Идея на реализма: „Типични герои при типични обстоятелства“; Истината за света е скрита във взаимовръзките на фактите и явленията от действителността и до нея може да се стигне чрез техния анализ.

Идея на модернизма: Модернизмът се отказва от претенциите за обективно отражение на действителността и всеобща истина и се концентрира върху субективността, експеримента, провокацията, декаданса.

©2016 Блогът на Калина и Стефан, Всички права запазени!